Брадли Купър, Лейди Гага и най-добрият филм за 2018 г.
е най-хубавият филм на 2018 г. и се отличава толкоз блестящо и изрично, че съм сигурен, че никой различен (силните заглавия предстоят) няма да го измести от тази позиция в личната ми ранглиста (а е доста евентуално Академията да го засипе със статуетки). Режисьорският дебют на Брадли Купър с оценка 8.3 в IMDb (!) е в действителност трети римейк на класиката с Джуди Гарланд и Джеймс Мейсън (след оня с Барбара Стрейзънд и Крис Кристофърсън и един несъвършен италиански) и мога като ценител да кажа, че превъзхожда значително всичките, даже оригинала! И нещо показателно - аудиторията в залата беше много елементарна и инцидентна, само че всички последователно не помниха да ядат пуканки, а най-после безшумно се изнизаха с просълзени очи, до момента в който си гледаха в краката. Навън пък образован кльощав татко на междинна възраст сподели на детето си, че от години не е гледал подобен филм.
Джаксън Мейн (Брадли Купър, огромен, 43-годишният горделив наследник на Фили) е рок звезда (музиката му е микс сред южняшки рок вид " Линърд Скинърд " / " Олман Брадърс ", подправен с блексабатски рифове и кънтри-блус балади; саундтракът е наложителен, композициите са на основните артисти!), обаятелен строен зрял и самонадеян мъж с кестеняви коса и брада, топла усмивка и вълнуващ непосредствен взор. След концерт той обикаля улиците на непознатия град дружно със своя водач и телохранител, с цел да се напие (алкохолик и наркоман е). Попада в някакъв бар, където се организира вечер на травестити, само че в програмата пее и една същинска жена - Али (), привлекателна и атрактивна млада жена с охолно тяло, големи почтени очи и... комплекс за дължината на носа си.
Джак прави оценка гения ѝ, заговаря я, пита я дали написа лични неща и ѝ споделя напряко, че е красива. Пред един денонощен магазин тя композира началото на ария, на другия ден той изпраща да я вземат, качва я на сцената до себе си и изпяват песента дружно, към този момент аранжирана и дописана от него. Това е началото на история вид " Пигмалион ", на приказка - Джак извайва с обич от Али звезда, само че има и подобаващия материал. Тя също е влюбена в него и стои компактно зад обичания в неговите пропадания и лутания, до момента в който нейната кариера се развива бурно и доближава до " Грами ".
Моментите на персонални страсти, разкриването на остарели контузии и маркирането на предишното са също съвършени. Али обожава своя безрезервен, добросърдечен, грижлив и принципен татко самохвалец Лоренцо (Андрю Дайс Клей). Джак е претърпял нещастно детство с татко пияч и диктатор, опитвал е самоубийство като дребен, саморазрушителните му импулси са със комплициран и бездънен психически механизъм и има сложни връзки на обич, ревнивост и даже ненавист ( " ти ми лиши гласа " ; " тъй като нямаше смелостта да го използваш " ) с доста по-големия си брат и менажер Боби (Сам Елиът, още една роля за " Оскар " ), непокътнат прекрасен белокос мъж с крепка снага, хлътнали бузи и присъщи мустаци.
Али изгрява и свети, Джак залязва, излага себе си и нея, унижава се и бърка, само че трезво ѝ показва нейните неточности и залитания към повърхностното и лъскавото, ала пошло и на ниска цена. Това обаче е декор - основното е огромната и несъкрушима обич сред двамата. Когато обичаш по този начин, можеш и да решиш да се отдръпнеш и изчезнеш, с цел да не пречиш на другия по пътя му към светлината и славата. Без да схванеш в саможертвата си, че без теб те нямат значение за него.
Джаксън Мейн (Брадли Купър, огромен, 43-годишният горделив наследник на Фили) е рок звезда (музиката му е микс сред южняшки рок вид " Линърд Скинърд " / " Олман Брадърс ", подправен с блексабатски рифове и кънтри-блус балади; саундтракът е наложителен, композициите са на основните артисти!), обаятелен строен зрял и самонадеян мъж с кестеняви коса и брада, топла усмивка и вълнуващ непосредствен взор. След концерт той обикаля улиците на непознатия град дружно със своя водач и телохранител, с цел да се напие (алкохолик и наркоман е). Попада в някакъв бар, където се организира вечер на травестити, само че в програмата пее и една същинска жена - Али (), привлекателна и атрактивна млада жена с охолно тяло, големи почтени очи и... комплекс за дължината на носа си.
Джак прави оценка гения ѝ, заговаря я, пита я дали написа лични неща и ѝ споделя напряко, че е красива. Пред един денонощен магазин тя композира началото на ария, на другия ден той изпраща да я вземат, качва я на сцената до себе си и изпяват песента дружно, към този момент аранжирана и дописана от него. Това е началото на история вид " Пигмалион ", на приказка - Джак извайва с обич от Али звезда, само че има и подобаващия материал. Тя също е влюбена в него и стои компактно зад обичания в неговите пропадания и лутания, до момента в който нейната кариера се развива бурно и доближава до " Грами ".
Моментите на персонални страсти, разкриването на остарели контузии и маркирането на предишното са също съвършени. Али обожава своя безрезервен, добросърдечен, грижлив и принципен татко самохвалец Лоренцо (Андрю Дайс Клей). Джак е претърпял нещастно детство с татко пияч и диктатор, опитвал е самоубийство като дребен, саморазрушителните му импулси са със комплициран и бездънен психически механизъм и има сложни връзки на обич, ревнивост и даже ненавист ( " ти ми лиши гласа " ; " тъй като нямаше смелостта да го използваш " ) с доста по-големия си брат и менажер Боби (Сам Елиът, още една роля за " Оскар " ), непокътнат прекрасен белокос мъж с крепка снага, хлътнали бузи и присъщи мустаци.
Али изгрява и свети, Джак залязва, излага себе си и нея, унижава се и бърка, само че трезво ѝ показва нейните неточности и залитания към повърхностното и лъскавото, ала пошло и на ниска цена. Това обаче е декор - основното е огромната и несъкрушима обич сред двамата. Когато обичаш по този начин, можеш и да решиш да се отдръпнеш и изчезнеш, с цел да не пречиш на другия по пътя му към светлината и славата. Без да схванеш в саможертвата си, че без теб те нямат значение за него.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ